Параграф 10 от Преходните и Заключителни Разпоредби на Закона за концесиите – новият „Параграф 22“ за инвеститорите във Водно-Електрически Централи (ВЕЦ)

  by    0   0

Параграф 10 от Преходните и Заключителни Разпоредби на Закона за концесиите – новият „Параграф 22“ за инвеститорите във Водно-Електрически Централи (ВЕЦ)

Под натиска на амбициозните цели на Европейския съюз в областта на производството на електрическа енергия от възобновяеми източници в последното десетилетие и в България бе създадена нормативна база за стимулиране на инвестициите в сектора.
С приетия през 2011 г. Закон за енергията от възобновяеми източници, съответните промени в Закона за енергетиката и редица подзаконови нормативни актове бяха въведени стимули и облекчения пред инвеститорите в съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници.
Редица инвеститори се насочиха към проекти за изграждане на ВЕЦ – един традиционен и съществуващ от над век метод за добиване на електрическа енергия от силата на водата.
Именно по повод използването на необходимия им воден ресурс тези проекти се оказаха фактически изцяло зависими от възможността да водовземат законосъобразно от повърхностните водни тела, при които са изградени.
За жалост именно в предоставянето на тази възможност законодателят се оказа крайно непоследователен.
Проблемът със защитените зони
През 2015г. с ал. 4 на чл. 118ж от Закона за водите се въведе забрана за водовземане от повърхностни води за производство на електрическа енергия, когато съответната част от реката попада в зона за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите, а именно: защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване.
Отговорът на въпроса кои са защитените територии и зони, в които опазването на водите е важен фактор, бе предоставен на Басейновите дирекции по места, които широко отразиха подобни зони в Плановете за Управление на Речните Басейни 2016-2021г.
Изложеният по-горе процес остана някак встрани от вниманието на инвеститорите, тъй като сравнително константна бе практиката на Басейновите дирекции, че забраната се отнася за нови инвестиционни намерения, но не и за съоръжения, които са изградени и въведени в експлоатация преди нейното приемане.
Странното законодателно решение на пар. 10 от ПЗР на ЗК
Това напълно разумно, логично и отговарящо на нормативната логика решение бе торпилирано от една преходна и заключителна разпоредба приета без обществено обсъждане към нормативен акт, нямащ връзка с предмета на уредба, а именно: пар. 10 към Преходните и Заключителни Разпоредби на Закона за концесиите.
Самият текст гласи: „Разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от Закона за водите не се прилага за водовземане за водноелектрически централи, които към 9 август 2010 г. са въведени в експлоатация.“
По аргумент за противното в практиката на Басейновите дирекции се възприе, че следва да се постановяват откази за всякакви искания за продължавания на разрешителни за водовземане за централи, попадащи в защитени зони, за които самите те са определили, че опазването на водите е важен фактор и в случаите, които ВЕЦ-овете са въведени в експлоатация след 9 август 2010г.
По този начин десетки вече изградени и функциониращи с години ВЕЦ-ове се оказаха със спорни права да водовземат.
Не са отчетени редица ключови обстоятелства – в процеса на реализиране на инвестиционното си намерение тези обекти са получили положителни оценки за съвместимост или не са им изискани такива, приети са без забележки от приемателни комисии.
Изправени пред въведените ограничения години след като са изградили проектите си, за инвеститорите в засегнатите ВЕЦ-ове не остана друг път освен оспорването на отказите по съдебен ред.
Оспорване по съдебен ред на постановените откази за продължаване на правото на водовземане
Като резултат от това, по наше мнение непрецизно законодателно решение, масово административните съдилища бяха сезирани с жалби срещу постановени откази.
Нашият екип бе ангажиран с изготвянето на жалби срещу постановени откази за продължаване на право на водовземане и процесуално представителство по образуваните производства.
На разположение сме, в случай че желаете да получите нашето професионално становище по сходен казус.


Related Posts

Право на търсене и проучване – прекият път към концесия?

Законът за подземните богатства урежда възможност при лимитирани предпоставки дадено лице да бъде определено за концесионер по право, без провеждане на процедура със състезателен характер. Една от тези хипотези възниква в случаи, когато концесионното право е предхождано от придобито право на търсене и проучване и надлежно регистрирано „търговско откритие“. Макар и нелек и при ограничени […]

READ MORE →

„Охраняемият паркинг“ като основание за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Отговорност на превозвача“

В последните години икономическото значение на сектора на международния транспорт в България нарасна многократно. Все повече и бързо развиващи се транспортни компании срещат редица затруднения при застраховането на обичайните рискове, които поемат. Проблем, с който се сблъскваме често, е отказът на застрахователните компании да изплащат застрахователно обезщетение за настъпила кражба по застраховка „Отговорност на превозвача“. […]

READ MORE →

Връчване на съдебни книжа на граждани и дружества от Европейския съюз

В националните законодателства на някои страни от ЕС, включително България, съществуват разпоредби, съгласно които при съдебен процес граждани и дружества извън страната задължително следва да посочат съдебен адрес на територията на страната. При неизпълнение на това задължение съдебните книжа могат да бъдат прилагани по делото и да се считат за връчени, без фактически да се […]

READ MORE →

Приложимо право и подсъдност между търговци от различни страни-членки на Европейския съюз

Търговският обем в рамките на общия пазар на Европейския съюз е предмет както на национална, така и на европейска правна регулация. Огромно практическо значение намира необходимостта при възникнал спор да бъде определен съдът на коя държава е компетентен да го реши и правото на коя държава е приложимо. Напълно реална и възможна се оказва ситуация, […]

READ MORE →

Comments are closed.

Back to Top