Връчване на съдебни книжа на граждани и дружества от Европейския съюз

  by    0   0

В националните законодателства на някои страни от ЕС, включително България, съществуват разпоредби, съгласно които при съдебен процес граждани и дружества извън страната задължително следва да посочат съдебен адрес на територията на страната. При неизпълнение на това задължение съдебните книжа могат да бъдат прилагани по делото и да се считат за връчени, без фактически да се изпращат до получателя им. По този ред би могло да бъде връчено дори и самото съдебно решение и да започне да тече срока за неговото обжалване.

Тази уредба крие множество рискове за страната по делото от друга държава-членка на ЕС.

В същото време е налице императивна и подробна уредба за връчването на съдебните книжа на европейско ниво в Регламент (ЕО) № 1393/2007. Въпросният нормативен акт изрично посочва начинът и процедурата, по която съдебните книжа стигат до техните адресати в държавата им на пребиваване.

Възниква въпроса дали при тази ситуация български съд може да приложи националната процесуална норма и след изрично предупреждение да спре фактическото връчване на съдебни книжа.

Създалата се проблематика намери своето решение в реален съдебен процес иницииран и проведен от Адвокатска Кантора „Турналиев“. Върховният Касационен Съд постанови отмяна на съдебно решение, което не е фактически връчено на една от страните – гръцко търговско дружество. При воденето на процеса бе уважено позоваването на Решение на Съда на Европейския Съюз по отправено преюдициално запитване относно приложението на аналогична полска процесуална норма. Така създалата се съдебна практика дава основание на други лица от ЕС, срещу които е воден съдебен процес в България и на които не е връчено фактически съдебното решение, да търсят неговата отмяна, независимо, че статутът му към момента е „влязло в сила“.

Comments are closed.

Back to Top