Archive : Category

Параграф 10 от Преходните и Заключителни Разпоредби на Закона за концесиите – новият „Параграф 22“ за инвеститорите във Водно-Електрически Централи (ВЕЦ)

POSTED ON август 16th  - POSTED IN Новини

Параграф 10 от Преходните и Заключителни Разпоредби на Закона за концесиите – новият „Параграф 22“ за инвеститорите във Водно-Електрически Централи (ВЕЦ)

Под натиска на амбициозните цели на Европейския съюз в областта на производството на електрическа енергия от възобновяеми източници в последното десетилетие и в България бе създадена нормативна база за стимулиране на инвестициите в сектора.
С приетия през 2011 г. Закон за енергията от възобновяеми източници, съответните промени в Закона за енергетиката и редица подзаконови нормативни актове бяха въведени стимули и облекчения пред инвеститорите в съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници.
Редица инвеститори се насочиха към проекти за изграждане на ВЕЦ – един традиционен и съществуващ от над век метод за добиване на електрическа енергия от силата на водата.
Именно по повод използването на необходимия им воден ресурс тези проекти се оказаха фактически изцяло зависими от възможността да водовземат законосъобразно от повърхностните водни тела, при които са изградени.
За жалост именно в предоставянето на тази възможност законодателят се оказа крайно непоследователен.
Проблемът със защитените зони
През 2015г. с ал. 4 на чл. 118ж от Закона за водите се въведе забрана за водовземане от повърхностни води за производство на електрическа енергия, когато съответната част от реката попада в зона за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите, а именно: защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване.
Отговорът на въпроса кои са защитените територии и зони, в които опазването на водите е важен фактор, бе предоставен на Басейновите дирекции по места, които широко отразиха подобни зони в Плановете за Управление на Речните Басейни 2016-2021г.
Изложеният по-горе процес остана някак встрани от вниманието на инвеститорите, тъй като сравнително константна бе практиката на Басейновите дирекции, че забраната се отнася за нови инвестиционни намерения, но не и за съоръжения, които са изградени и въведени в експлоатация преди нейното приемане.
Странното законодателно решение на пар. 10 от ПЗР на ЗК
Това напълно разумно, логично и отговарящо на нормативната логика решение бе торпилирано от една преходна и заключителна разпоредба приета без обществено обсъждане към нормативен акт, нямащ връзка с предмета на уредба, а именно: пар. 10 към Преходните и Заключителни Разпоредби на Закона за концесиите.
Самият текст гласи: „Разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от Закона за водите не се прилага за водовземане за водноелектрически централи, които към 9 август 2010 г. са въведени в експлоатация.“
По аргумент за противното в практиката на Басейновите дирекции се възприе, че следва да се постановяват откази за всякакви искания за продължавания на разрешителни за водовземане за централи, попадащи в защитени зони, за които самите те са определили, че опазването на водите е важен фактор и в случаите, които ВЕЦ-овете са въведени в експлоатация след 9 август 2010г.
По този начин десетки вече изградени и функциониращи с години ВЕЦ-ове се оказаха със спорни права да водовземат.
Не са отчетени редица ключови обстоятелства – в процеса на реализиране на инвестиционното си намерение тези обекти са получили положителни оценки за съвместимост или не са им изискани такива, приети са без забележки от приемателни комисии.
Изправени пред въведените ограничения години след като са изградили проектите си, за инвеститорите в засегнатите ВЕЦ-ове не остана друг път освен оспорването на отказите по съдебен ред.
Оспорване по съдебен ред на постановените откази за продължаване на правото на водовземане
Като резултат от това, по наше мнение непрецизно законодателно решение, масово административните съдилища бяха сезирани с жалби срещу постановени откази.
Нашият екип бе ангажиран с изготвянето на жалби срещу постановени откази за продължаване на право на водовземане и процесуално представителство по образуваните производства.
На разположение сме, в случай че желаете да получите нашето професионално становище по сходен казус.

Право на търсене и проучване – прекият път към концесия?

POSTED ON септември 7th  - POSTED IN Новини

Законът за подземните богатства урежда възможност при лимитирани предпоставки дадено лице да бъде определено за концесионер по право, без провеждане на процедура със състезателен характер.

Една от тези хипотези възниква в случаи, когато концесионното право е предхождано от придобито право на търсене и проучване и надлежно регистрирано „търговско откритие“.

Макар и нелек и при ограничени хипотези, този „път“ до концесията разкрива определени предимства. Не се колебайте да се свържете с нас, в случай че проблематиката представлява интерес за компанията Ви.

„Охраняемият паркинг“ като основание за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Отговорност на превозвача“

POSTED ON септември 7th  - POSTED IN Новини

В последните години икономическото значение на сектора на международния транспорт в България нарасна многократно. Все повече и бързо развиващи се транспортни компании срещат редица затруднения при застраховането на обичайните рискове, които поемат.

Проблем, с който се сблъскваме често, е отказът на застрахователните компании да изплащат застрахователно обезщетение за настъпила кражба по застраховка „Отговорност на превозвача“. Аргумент за това те намират във въведените в договорите им изключения за кражби настъпили извън „охраняем паркинг“.

Българските съдилища формираха разнопосочна практика при решенията си по подобни казуси.

Базирайки се на опита си в процесуалното представителство по сходни дела, бихме могли да оценим реалистично Вашите шансове за успешно провеждане на съдебни искове срещу застрахователни компании.

Връчване на съдебни книжа на граждани и дружества от Европейския съюз

POSTED ON септември 7th  - POSTED IN Новини

В националните законодателства на някои страни от ЕС, включително България, съществуват разпоредби, съгласно които при съдебен процес граждани и дружества извън страната задължително следва да посочат съдебен адрес на територията на страната. При неизпълнение на това задължение съдебните книжа могат да бъдат прилагани по делото и да се считат за връчени, без фактически да се изпращат до получателя им. По този ред би могло да бъде връчено дори и самото съдебно решение и да започне да тече срока за неговото обжалване.

Тази уредба крие множество рискове за страната по делото от друга държава-членка на ЕС.

В същото време е налице императивна и подробна уредба за връчването на съдебните книжа на европейско ниво в Регламент (ЕО) № 1393/2007. Въпросният нормативен акт изрично посочва начинът и процедурата, по която съдебните книжа стигат до техните адресати в държавата им на пребиваване.

Възниква въпроса дали при тази ситуация български съд може да приложи националната процесуална норма и след изрично предупреждение да спре фактическото връчване на съдебни книжа.

Създалата се проблематика намери своето решение в реален съдебен процес иницииран и проведен от Адвокатска Кантора „Турналиев“. Върховният Касационен Съд постанови отмяна на съдебно решение, което не е фактически връчено на една от страните – гръцко търговско дружество. При воденето на процеса бе уважено позоваването на Решение на Съда на Европейския Съюз по отправено преюдициално запитване относно приложението на аналогична полска процесуална норма. Така създалата се съдебна практика дава основание на други лица от ЕС, срещу които е воден съдебен процес в България и на които не е връчено фактически съдебното решение, да търсят неговата отмяна, независимо, че статутът му към момента е „влязло в сила“.

Приложимо право и подсъдност между търговци от различни страни-членки на Европейския съюз

POSTED ON септември 7th  - POSTED IN Новини

Търговският обем в рамките на общия пазар на Европейския съюз е предмет както на национална, така и на европейска правна регулация. Огромно практическо значение намира необходимостта при възникнал спор да бъде определен съдът на коя държава е компетентен да го реши и правото на коя държава е приложимо. Напълно реална и възможна се оказва ситуация, в която компетентни са съдебните органи на една държава, но те трябва да приложат законодателството на друга.

В този сложен лабиринт може да се доверите на Адвокатска Кантора „Турналиев“ за предварителна оценка на компетентността на съд и приложимото право по възникнал спор с контрагент от друга държава-членка на ЕС.

Back to Top